Европейският парламент: Македония трябва да спазва договора с България
Европейският парламент прие стратегия за разширяване на ЕС, в която недвусмислено се посочва, че Северна Македония трябва да продължи добросъвестното прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, както и на Преспанското споразумение с Гърция. Документът е приет в съответствие с Преговорната рамка и препотвърждава, че изпълнението на тези ангажименти е задължително условие за европейската интеграция на Скопие — не пожелателна препоръка.
Принципът: заслуги, обратимост, никакви изключения
Стратегията залага на три ключови принципа, които преначертават логиката на разширяването:
- Процесът е основан на заслуги — напредъкът на всяка страна кандидатка зависи единствено от реалното изпълнение на критериите и ценностите на ЕС
- Процесът е обратим — отстъпление от основните ценности може да доведе до замразяване или дори връщане назад на преговорите за присъединяване
- Няма «пакетни» решения — нито една държава не може да бъде разглеждана като приоритет по геополитически или други съображения, заобикаляйки същинските критерии
Преговорите могат да бъдат подновени едва след достатъчен напредък в реформите. Държавите кандидатки, които изостават по отношение на демократичното управление, трябва да понесат конкретни последствия.
Архивите, военните престъпления и историческият ревизионизъм
Документът поставя акцент и върху болезнени исторически въпроси, с пряко отношение към региона. Евродепутатите подчертават:
- необходимостта от отваряне и публикуване на комунистическите исторически архиви с цел насърчаване на търсенето на истината и помирението
- пълното прилагане на решенията на национални и международни съдилища
- спазването на международните задължения по отношение на военните престъпления и изчезналите лица
- противопоставянето на прославянето на военни престъпници и историческия ревизионизъм
Тези изисквания имат конкретни адресати в Западните Балкани — и ги засягат пряко.
Черна гора и Албания: амбиция, подкрепена с реформи
На по-оптимистичния полюс стратегията отбелязва, че Черна гора е поставила амбициозна цел за приключване на преговорите за членство до края на 2026 г., а Албания — до 2027 г. Евродепутатите призовават ЕС да насърчава тези държави, но само когато амбициите им са подкрепени с реални реформи.
Сърбия, Грузия, Турция: «най-тревожните тенденции»
Стратегията не се колебае да назове проблемните случаи. Документът изрично посочва, че най-тревожните тенденции и отстъплението от демократичните стандарти продължават в страните с най-ниска степен на съгласуваност с Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС — и по-специално в онези, чиито преговори за членство на практика са в застой: Сърбия, Грузия и Турция.
Разширяването като геополитически отговор
Авторът на доклада, евродепутатът Петрас Ауштрявичюс, поставя разширяването в по-широкия контекст на сегашната геополитическа турбулентност. Стратегията определя процеса като «стратегически отговор на променящата се геополитическа среда и ключова инвестиция в сигурността и стабилността на ЕС».
«Разширяването на ЕС трябва да върви ръка за ръка с вътрешни реформи, които да защитят функционирането на Съюза и да подобрят процеса на вземане на решения, включително чрез по-широко използване на гласуването с квалифицирано мнозинство. ЕС трябва да приключи тези реформи до момента, когато водещите страни кандидатки изпълнят критериите за членство и бъдат готови за присъединяване.»
Посланието е ясно: Европейският съюз не може да приема нови членове в сегашното си институционално състояние, без да реформира собствените си механизми за вземане на решения. Разширяването и вътрешната реформа са обвързани.
