След години на бавно напредващи преговори за членство в Европейския съюз Сърбия се изправи пред ново сериозно препятствие. България, заедно с още седем държави членки, се противопостави на откриването на нов преговорен клъстер в процеса на присъединяване на Белград към ЕС. Решението беше взето на заседание на посланиците на страните членки в Брюксел и на практика блокира поредната стъпка от преговорния процес, тъй като за всяко ново отваряне на клъстер е необходимо единодушие.
Случаят е показателен за нарастващите резерви в Европейския съюз относно политическия курс на Сърбия, състоянието на върховенството на закона, свободата на медиите и външнополитическата ориентация на страната.
Какво беше блокирано
Европейската комисия предложи държавите членки да одобрят откриването на т.нар. Клъстер 3 в преговорите със Сърбия. Той обединява осем преговорни глави, свързани с конкурентоспособността и приобщаващия икономически растеж – области като цифровата икономика, данъчната политика, икономическата и паричната политика, социалната политика, науката и образованието.
Комисията е аргументирала предложението си с извода, че сръбските власти са предприели достатъчно стъпки, за да бъде направена следващата крачка в преговорния процес. Въпреки това необходимият консенсус не беше постигнат.
Кои държави се противопоставиха
Според дипломатически източници против откриването на новия клъстер са се обявили:
- България;
- Нидерландия;
- Швеция;
- Финландия;
- Белгия;
- Естония;
- Литва;
- Хърватия.
Освен тях Дания, Люксембург и Латвия не са дали категорична подкрепа и също са изразили резерви, макар официално да не са блокирали процедурата. От другата страна са държави като Франция, които продължават да подкрепят ускоряването на европейския път на Сърбия.
Защо беше спрян процесът
Официално отделните държави не публикуваха подробни мотиви по време на заседанието. Европейски дипломати обаче посочват няколко натрупани проблема.
Сред тях продължават да бъдат:
- недостатъчният напредък в реформите на съдебната система;
- проблемите с върховенството на закона;
- състоянието на свободата на медиите;
- борбата с корупцията;
- непълното привеждане на сръбската външна политика в съответствие с тази на ЕС.
Особено чувствителен остава отказът на Белград да се присъедини към европейските санкции срещу Русия след началото на войната в Украйна. Макар сръбските власти да осъдиха нарушаването на териториалната цялост на Украйна, те продължават да поддържат политически и икономически отношения с Москва.
През последните месеци европейските институции нееднократно отправяха критики и за вътрешнополитическата ситуация в страната, включително за начина, по който властите реагираха на продължаващите масови антиправителствени протести.
Каква е ролята на България
България не обяви самостоятелна публична позиция, различна от тази на останалите държави, но включването ѝ сред осемте страни показва, че София е преценила, че към настоящия момент условията за нов етап в преговорите не са изпълнени.
Това решение идва на фона на традиционно добрите отношения между България и Сърбия, но и на продължаващото настояване на София държавите кандидатки да изпълняват реално критериите за членство, а не да разчитат единствено на политическа подкрепа.
Решението няма характера на окончателно вето върху членството на Сърбия, а представлява отказ за откриване на конкретен преговорен клъстер на настоящия етап. При бъдещо постигане на консенсус процедурата може да бъде възобновена.
Реакцията на Европейската комисия
Европейската комисия защити собственото си предложение.
От Брюксел потвърдиха, че са предоставили на държавите членки подробен документ, в който се аргументира защо според Комисията Сърбия е изпълнила необходимите технически условия за откриването на Клъстер 3.
Това показва известно разминаване между оценката на Европейската комисия и политическата преценка на значителна група държави членки.
Първите реакции в Сърбия
Макар непосредствено след заседанието официалните реакции да бяха ограничени, случилото се се възприема като сериозен удар върху европейските амбиции на Белград.
Президентът Александър Вучич още преди това заяви, че не очаква голямо разширяване на Европейския съюз през следващите години и предупреди, че страните кандидатки не трябва да разчитат на „чудеса“. По думите му европейската перспектива остава стратегически избор за Сърбия, но реалността показва, че процесът върви много по-бавно от очакваното.
Сръбски анализатори коментират, че решението на осемте държави ще засили вътрешния дебат дали страната трябва да продължи сегашния баланс между Брюксел, Москва и Пекин или да предприеме по-категорични стъпки към хармонизиране на политиката си с тази на Европейския съюз.
Какво означава това за разширяването на ЕС
Случаят със Сърбия идва в момент, когато Европейският съюз се стреми да ускори процеса на разширяване заради войната в Украйна и новата геополитическа ситуация.
В същото време Брюксел многократно подчертава, че няма да прави компромиси с критериите за членство. Именно затова всяка кандидатстваща държава трябва да демонстрира реален напредък в съдебната реформа, демократичните институции, борбата с корупцията и съгласуването на външната политика с тази на ЕС.
Парадоксално, само ден преди блокирането президентът Вучич призна публично, че не очаква сериозно разширяване на Европейския съюз в близките години, въпреки че продължава да определя европейската интеграция като най-добрия път за страната.
Засега преговорният процес със Сърбия остава формално отворен, но последното решение показва, че доверието на част от държавите членки към реформаторския курс на Белград продължава да бъде ограничено. Това означава, че всяко следващо разширяване на Европейския съюз ще зависи не само от техническото изпълнение на критериите, но и от политическата оценка на всички 27 държави членки.
