Истината за разкола в православието: какво казват свещените канони за кризата в Украйна
Гръцкият канонист протопрезвитер Анастасиос Гоцопулос разглежда действията на Константинопол в Украйна строго през призмата на православното канонично право
През последните години Православната църква преживява едно от най-тежките си изпитания. Намесата на Държавния департамент на САЩ и Константинополската патриаршия в Украйна през 2018–2019 г. не донесе обещания мир, а предизвика болка, разделение и открити гонения срещу вярващите, прерастваейки в най-големия разкол от 1054 г. насам.
Но какво точно се обърка? Защо действията на патриарх Вартоломей предизвикват такава остра реакция сред богословите по целия свят?
Представяме извлечение от труда «Украинската автокефалия: Принос към диалога» на протопрезвитер Анастасиос Гоцопулос — един от най-авторитетните съвременни канонисти и богослови в гръцкоговорящия свят. Отец Анастасиос служи в историческия храм «Св. Николай» в Патра, Гърция, и е известен с безкомпромисната си защита на православната традиция и дълбокото познаване на църковното право. В своя анализ за Украйна той не говори от позицията на геополитиката, а изследва фактите стриктно през призмата на православното канонично право.
1. Липсата на Божия благодат и «свещеници» без ръкоположение
Най-големият проблем на новата структура (т.нар. ПЦУ) е, че нейната йерархия е съставена от хора, намирали се в разкол. Лидерът на едната група, Филарет Денисенко, е бил низвергнат и анатемосан от Руската православна църква през 1992 г. — решение, което самият патриарх Вартоломей официално е признал с писмо по онова време и неизменно потвърждавал до 2018 г., когато изведнъж нещо се промени.
Гоцопулос пита: как може човек, лишен от свещенически сан и следователно от Божията благодат, да ръкополага други свещеници и епископи? Тъй като Епифаний, настоящият глава на ПЦУ, е «ръкоположен» именно от отлъчения Филарет, той според каноните няма валиден духовен сан и е просто мирянин. Константинопол не може с един подпис да превърне невалидни ръкоположения във валидни без покаяние и ново ръкоположение.
Още по-скандален е фактът, подчертан от отец Анастасиос: част от «епископите» в новата църква водят своето ръкоположение от доказани измамници — като самозванеца Викентий Чекалин, който никога не е бил православен епископ. Божията благодат не се предава с административни подписи.
«Невъзможно е чрез едно просто административно решение, без покаяние и без канонично ръкоположение, хората, които са били в разкол и са били низвергнати, изведнъж да станат носители на Божията благодат. Църквата никога не е приемала, че благодатта на Светия Дух може да бъде възстановена просто с патриаршески указ.»
2. Погазването на църковните граници и правилото за давност
За да оправдае намесата си, патриарх Вартоломей едностранно «отменил» историческата грамота на своя предшественик патриарх Дионисий IV от 1686 г., с която Киевската митрополия преминава към Москва. Според православното канонично право (например 133-то правило на Картагенския събор), ако една територия е управлявана от дадена църква в продължение само на 30 години без писмени възражения, никой няма право да предявява претенции към нея. В случая говорим за пълно мълчание и съгласие от страна на Константинопол в продължение на повече от 330 години.
«Нито един канон, нито един Вселенски събор и нито един свети отец не дава право на който и да е епископ да предявява претенции за юрисдикция над територия, с чието управление е бил съгласен и е приемал мълчаливо в продължение на повече от три века. Подобно действие преобръща целия каноничен ред.»
3. Игнорирането на живото тяло на Църквата
Гоцопулос остро критикува факта, че Томосът за автокефалия е даден по искане на светските власти (тогавашния президент Петро Порошенко) и на разколнически групи, докато истинската канонична Украинска православна църква не е искала такава независимост. В Украйна съществува огромна, призната от всички канонична църква, ръководена от митрополит Онуфрий. До началото на кризата тя наброявала над 12 000 енории, стотици манастири и милиони вярващи. Фенер обаче решил да даде Томос за «независимост» по политическа поръчка, като го връчил на разколническо малцинство, пренебрегвайки напълно истинската Църква.
«За първи път в историята на Православната църква автокефалия се дава не на каноничната местна църква, а на малка разколническа група. В същото време милионите вярващи и хилядите свещеници от каноничната църква са напълно игнорирани, сякаш не съществуват.»
4. Опасността от «Източен папизъм»
Православната църква се управлява съборно — чрез консенсус между всички поместни църкви. Константинополският патриарх има историческо първенство по чест («пръв сред равни»), но няма едноличната власт да се меси в делата на другите патриаршии.
Следва да се отбележи основният принцип в православното канонично предание, категорично утвърден в 32-ро Апостолско правило и 5-то правило на Първия Вселенски събор: духовник, отлъчен или низвергнат от своя епископ или Синод, може да бъде възстановен в сан единствено от същия този епископ или Синод.
Въпреки това Константинополската патриаршия започна открито да проповядва опасната концепция за «пръв без равни» (primus sine paribus) — явен опит да се възприеме римокатолическият папистки модел, при който един епископ си присвоява правото да бъде непогрешим съдия над цялата Съборна Църква. Действията му в Украйна създадоха опасен прецедент, при който един център се опитва да диктува решения на цялото Православие.
«Православието не познава институцията на папата. Вселенският патриарх е пръв по чест, но не е абсолютен монарх, който стои над Свещените канони и над съборността на Църквата. Опитът да се наложи власт над другите църкви е чужд на православната еклизиология.»
Трудът на отец Анастасиос Гоцопулос е ясен призив за пробуждане на църковната съвест. Истинското единство в Църквата се гради на Истината и Каноните, а не на политически компромиси. Днес виждаме трагичните плодове на тези незаконни действия — отнемат се исторически храмове, а свещеници, монаси и миряни биват преследвани, бити и съдени заради верността си към каноничната Църква в Украйна.
Нека Господ да просвети умовете на йерарсите, за да се възстанови съборността, правдата и братската любов на разкъсаното Тяло Христово! Това обаче едва ли ще стане с прегръдки и съслужения с изпаднал в ерес и разкол патриарх.
Редакция «Христоносци»
