Александър Тацов
Трябва да превърнем нормата в патология,
а патологията – в норма…
(Херберт Маркузе от публична лекция)
Хабермас почина. Франкфуртската школа приключи — идеологията ѝ не. 103 години след основаването на Института, неомарксизмът продължава да преформатира западните общества
Не бива хората прибързано да се радват. Става въпрос за физически, а не за идеологически край. Идеологията на франкфуртските мислители все още процъфтява и изпълва световното пространство с аромата на гибел за humani generis.
Краят на едно поколение
Почина на 95 години последният и най-млад представител на т. нар. «Франкфуртска школа» — Юрген Хабермас. С това неформалната група от философи приключи 103-годишната си дейност, оказала гигантско влияние върху лявата постмарксистка философия — включително структурализма с всичките му течения.
Групата обединява философи-марксисти, действащи в системата на Университета във Франкфурт:
- Макс Хоркхаймер
- Теодор Адорно
- Херберт Маркузе
- Фридрих Полок
- Валтер Бенямин
- Ерих Фром
- Лео Льовентал
Юрген Хабермас спада към т. нар. «второ поколение». През 20-те години на 20. век в Института към университета те замислят, а десетилетия по-късно завършват Втората ревизия на марксизма — Културния марксизъм, известен днес най-вече като Неомарксизъм. Първата ревизия е на Ленин — «марксизмът-ленинизъм».
Произходът на групата
Първото поколение са високо ерудирани марксисти от богати еврейски семейства с интереси в обширни области на познанието — социологията, музиката, масовите медии, литературата, теологията и др. Изключение по произход представлява единствено самият Хабермас, произхождащ от семейство на виден германски националсоциалист.
През 1923 г. Институтът е официално създаден и финансиран по първоначална идея на марксистите Георг Лукач — бегълец от СССР, и Вили Мунценберг.
Пренасянето в САЩ
Новата идеология намира почва и процъфтява далеч от Германия — в САЩ. Там дейците от групата бягат от Хитлер и постепенно заемат ръководни позиции в хуманитарните катедри на университетите по Източното крайбрежие, включително от т. нар. «Бръшлянова лига». С годините подготвят хиляди студенти, много от които също стават преподаватели. В края на 80-те години идеологията се превръща във водеща обединителна пролявичарска теория и постепенно — в най-новата и свръхопасна тоталитарна идеология, обсебвайки първо университетите, а после институциите на САЩ.
Новата тоталитарна идеология
След разпада на СССР и «международното комунистическо движение» новата идеология обединява бивши комунисти, анархисти, пацифисти и всякакви левичари под едно идейно знаме. Същността ѝ е старата Марксова идея за социален инженеринг — създаване на «Новия човек» и «Справедливото общество», но с коренно различни средства:
- революцията ще бъде «мека» — Културна; насочена откъм Надстройката, а не откъм Базата (икономиката според Маркс);
- субектът няма да бъде «работническата класа» (която вече се bila «обуржоазила»), а «клетите угнетени малцинства» — сексуални, религиозни и т.н.
Превърната е в революционна тоталитарна идеология от Херберт Маркузе — един от водещите франкфуртци (вж. фундаменталния му труд «Репресивна толерантност»).
Движенията, израснали върху неомарксистката платформа
Понастоящем идеологията представлява теоретична платформа, върху която възникват и оперират различни левичарски движения:
- ЛГБТ-изъм и джендъризъм
- зеленизъм
- климатизъм
- абортизъм
- наркоманизъм
- прогресивизъм
- веганизъм
- фрийчайлдизъм
- мултикултурализъм
- ляв феминизъм
- квазивоенни групировки (Антифа, BLM и др.)
Идеологията непрекъснато се развива и натрупва нови теоретични постижения, сред които:
- Теорията за джендъра на Джудит Бътлър (1990);
- Критичната расова теория (CRT).
По-опасна от класическите тоталитаризми
Като тоталитарна идеология, тя е по-опасна от класическите — комунизма, фашизма и националсоциализма — защото няма Център, Партия, органи и вожд. Тя е потайна, всепроникваща и се маскира като «либерална». Разчита на милиони индоктринирани активисти и симпатизанти, чиито оперативни връзки се осъществяват през интернет и социалните медии. Мозъчните центрове на идеологията са разпръснати в университетите по двете «леви» крайбрежия на САЩ, които произвеждат индоктринирани младежи, превръщайки голяма част от тях в активисти на неомарксистките движения.
Визията за бъдещето
Целта, съгласно неомарксистката футурология, е:
- деконструкция на «буржоазното семейство, морал и държава» и изграждане върху руините им на «Прекрасния нов свят»;
- там щели да живеят «Новите хора» — еднакви, безполови, лесно управляеми, с умове, качени в Облака и контролирани от изкуствен интелект;
- те щели да се занимават единствено с игри, наркотици и развлечения в добавената реалност, докато работата ще се върши от машините (по Херберт Маркузе);
- «Новите хора» ще съжителстват в ново общество заедно с изкуствените хора (киборги, управлявани от ИИ), с животните и с Планетата — реки, планини, океани — всички с еднакви права.
Донякъде звучи познато, макар и страшновато, нали — поне за по-старото поколение?
Проникването в България
Идеологията от двайсетина години прониква вече и в България — благодарение на огромно финансиране от външни левичарски донори, чрез няколко хиляди НПО с бюджети от стотици хиляди левове, с които се купуват на едро съвести, медии и цели институции.
Така към България тече ручей от Презрения метал — разклонение от Световната лява Река. По бреговете му се блъска живописна навалица от интелектуалци, чиновници и обикновени симпатизанти. Кой с лъжица, кой с черпак, а някои — с кофи.
Предлагат в замяна съвести, достойнство и чест. В резултат на високото предлагане обаче стойността на тези стоки спада рязко — но все пак за всички ще се намери по някой и друг сребърник.
