Хората се втурнаха да вземат страна в спора между президента на САЩ Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски. За мнозина в Европа се твърди, че това е доказано, че Тръмп е нещо средно между клонинг на Хитлер и марионетка на Путин. За други, особено в Америка, това очевидно показа, че Зеленски е неблагодарен диктатор, който не е подходящ да бъде взет на сериозно.
Засега няма значение, че нито една от тези карикатури не е вярна. По-важното е, че тесният фокус върху личностите на президентите рискува да пропусне далеч по-голямата картина.
Защото тази война на думи в Белия дом беше нещо повече от кървавата битка на Украйна с Русия или амбициите на Америка да добива редкоземни елементи в Източна Европа. По драматичен начин той сигнализира за закъснялия край на стария световен ред.
Нарушавайки общоприетия етикет на дипломацията на живо по телевизията, президентът Тръмп също така даде знак както на съюзниците, така и на враговете, че установените правила и конвенции на международните отношения вече не важат. Въпросът сега е какво следва?
В продължение на 35 години след края на Студената война западните експерти и политически елити ни уверяваха, че глобалисткият световен ред е довел до края на историята, края на големите международни конфликти и края на значението на националния суверенитет.
Вместо това глобалните дела ще се управляват гладко от технократи в наднационални институции от ООН, Международния валутен фонд и Световната здравна организация до Европейския съюз (и особено Европейската комисия). Бяхме уверени, че тези глобалисти знаят кое е най-доброто за останалите от нас и че трябва да седим и да ги оставим да управляват света.
През последното десетилетие обаче станахме свидетели на нарастваща пропаст между глобалистките претенции и реалния свят. Старият еднополюсен ред, ръководен от САЩ, беше поставен под въпрос от появата на регионални блокове с възхода на Китай, Индия и Русия.
И още по-важно, националната държава се появи отново на световната сцена като централен играч. Има подем на бунтовнически национални популистки партии в цяла Европа и по света, бунт срещу глобалистките елити, тъй като хората настояват техните интереси да бъдат представени и гласовете им да бъдат чути. Мачът на Тръмп със Зеленски прозвуча като смъртен звън за световния ред, който така или иначе умира на крака.
Сега какво? Проницателна статия в последния брой на водещото американско списание Foreign Affairs, озаглавена \\\”Светът, който Тръмп иска\\\”, очертава бъдещето на \\\”американската сила в новата ера на национализма\\\”. Наистина навлизаме в епоха, в която националните държави ще трябва да гледат на собствения си суверенитет и отбрана. Проблемът обаче е, че твърде много западни лидери днес не вярват в нациите, които управляват.
Глобалистките елити са прекарали години в това да ни казват, че националният суверенитет – и по подразбиране националната демокрация – е остаряла идея в съвременния свят. През 2016 г., малко след като британците показаха какво мисли за подобни глобалистки идеи, като гласуваха за Брекзит, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер дори заяви, че националните граници \\\”са най-лошото изобретение, правено някога от политици\\\”. През годините оттогава западните културни елити направиха всичко по силите си, за да унищожат историята на собствените си нации и цивилизации.
Когато Русия на Путин нахлу в Украйна преди три години, европейските лидери внезапно и напълно неубедително заявиха, че са преоткрили важността на защитата на националния суверенитет. И все пак в отговор на настоящата криза твърде много от тях все още се вкопчват в развалините на стария наднационален ред, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен твърди, че \\\”Европа\\\” трябва да се засили с по-централизирани разходи за отбрана и сили.
Както посочиха националните консервативни опоненти, глобалистките лидери, които показаха, че са неспособни да защитят собствените си национални граници, не са в позиция да се борят, за да защитят украинските. Смелите приказки на елитите са кухи. Вярата в националния суверенитет не е нещо, което можете да включвате и изключвате като кранче.
Всъщност, зад празната им бравада, истинските чувства на недоверие на старите европейски елити към суверенитета и демокрацията остават дълбоко вкоренени. По този начин те виждат разрушаването на техния уютен свят от Тръмп като проблем на популизма. В края на краищата той беше избран да направи това. Твърде много демокрация!
Този предразсъдък насърчава старите центристки партии в Европа да се сгушат, опитвайки се да сформират антидемократични коалиционни правителства в Германия и другаде, които могат да държат бунтовническите \\\”крайнодесни\\\” популисти на разстояние. Но никакви хартиени сделки не могат да обърнат хода на историческата промяна. Тези групови снимки на европейски държавници, които се опитват да изглеждат решителни по отношение на Украйна тази седмица, изглеждаха (с изключение на десния премиер на Италия Джорджия Мелони) като погребална снимка на мъртвите лидери, които вървят.
Ако навлизаме в \\\”Нова ера на национализма\\\”, ще имаме нужда от национални лидери, които могат да вдъхновят народа си да отстоява своя суверенитет и демокрация. Това е много повече от въпрос на харчене на повече пари за отбрана. Става дума за политическа воля и решителност да се придаде някакъв смисъл на патриотизма.
Има много какво да се направи. Годините на пробуждане и неуспешни глобалистки военни авантюри взеха тежки жертви на цяло поколение; както посочва нашият колумнист Род Дреер, проучванията в цяла Европа показват, че депресиращо голям брой млади хора сега казват, че не биха се борили, за да защитят нациите си. Може би истинска криза може да обърне тези настроения, както се случи в Израел след ислямисткия погром на 7 октомври. Но кой иска да чака бедствие и да се възползва от този шанс?
Истинската надежда на Европа все още е в хората, много от които показаха, че им е писнало да виждат как техните традиции и начин на живот са унищожени от управници, които окупират друг свят. Нашата работа сега е да направим всичко възможно, за да ускорим националния популистки бунт.
Живеем в интересни, нестабилни и опасни времена. Президентът Тръмп показа, че всички стари лесни залози са изключени. Не можем да оставим на провалените глобалистки технократи да залагат с бъдещето на нашия суверенитет и демокрация.
