В Пекин бяха открити вторите Световни игри за хуманоидни роботи (World Humanoid Robot Games) – мащабно събитие, което прилича едновременно на олимпиада, технологично изложение и изпитателен полигон за една от най-бързо развиващите се области на роботиката.
Церемонията по откриването се състоя вечерта на 22 август в Националния овал за бързо пързаляне с кънки – прочутата «Ледена лента», построена за Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.
Според организаторите в петдневните игри участват 2056 робота, представени от 666 отбора от 16 държави и шест континента. Те се състезават в 51 дисциплини, включващи както спортове, познати от човешките състезания, така и практически задачи, предназначени да покажат доколко машините вече могат да работят самостоятелно в среда, създадена за хора.
Оркестър от роботи откри игрите
Самото откриване беше замислено като демонстрация на технологичните възможности на новото поколение хуманоидни машини.
Началото беше поставено с музикалната композиция «Мелодия на бъдещето». 36 хуманоидни робота, снабдени с петопръсти механични ръце, свириха заедно с хора музиканти на пиано, барабани, китари, маримба и други инструменти.
След тях на сцената излязоха 80 робота T2 на китайската компания Booster Robotics. Машините извършиха синхронизирани движения и промени във формацията, като накрая образуваха емблемата на Световните игри.
Стотици роботи преминаха и в своеобразен парад на участниците. Кадри на Reuters от церемонията показват редици от хуманоидни машини, движещи се синхронно по арената, редом с представители на международните отбори.
Имаше и демонстрации, при които роботи играха тенис, тенис на маса и футбол заедно с известни китайски спортисти. Сред тях бяха бившата тенисистка Чжън Цзе, олимпийската шампионка по тенис на маса Дин Нин и бившият китайски национал по футбол Ян Чън.
100 метра за 9,39 секунди
Един от най-впечатляващите моменти на откриването обаче дойде не от церемониалната програма, а от пистата.
Хуманоиден робот на пекинската компания X-Humanoid пробяга 100 метра за 9,39 секунди. За сравнение – световният рекорд при мъжете на Юсейн Болт е 9,58 секунди и стои неподобрен от 2009 г.
Разликата спрямо само година по-рано е огромна. При първото издание на Световните игри за хуманоидни роботи през 2025 г. най-доброто време на 100 метра беше 21,50 секунди.
Reuters съобщава, че два робота са слезли под рекорда на Болт. Технологията обаче все още има своите доста видими слабости: след финала машините трудно намалявали скоростта и се блъскали в дебели предпазни дюшеци, поставени няколко метра след линията.
Подобрен беше и друг човешки рекорд. При демонстрация на скок от място роботът Tiangong Ultra достигна 2,8843 метра. Година по-рано най-доброто постижение на робот беше едва около 96 сантиметра.
В бягането на 400 метра хуманоид постигна 39,7 секунди – по-бързо от световния рекорд при хората от 43,03 секунди на южноафриканеца Уейд ван Никерк.
Не само бягане и футбол
Организаторите обаче подчертават, че игрите не са предназначени просто да покажат колко бързо може да тича един робот.
Сред спортните дисциплини има футбол, тенис на маса, бягания на различни дистанции, вдигане на тежести и теглене на въже. В програмата са включени и традиционни китайски занимания като тайдзицюан.
Значително по-важни от гледна точка на практическото приложение са т.нар. сценарийни състезания. В тях роботите трябва да извършват дейности, наподобяващи истинска работа във фабрики, ресторанти, офиси, хотели, логистични центрове и аварийни ситуации.
Общо 21 от дисциплините са свързани с такива практически сценарии и обхващат девет различни области на приложение.
Машините например трябва да зареждат електромобили, да пренасят и подреждат материали, да изпълняват задачи в ресторант, да реагират при аварии или да свързват кабели.
Последното изглежда далеч по-малко зрелищно от робот, който бяга по-бързо от Юсейн Болт, но всъщност представлява много сложен технологичен проблем. Машината трябва сама да разпознае предмета, да определи точно положението му, да насочи ръката си, да контролира силата на захвата и да коригира движението си, ако нещо се обърка.
Голямото изпитание са ръцете
Именно фините движения се очертават като една от следващите големи граници пред хуманоидната роботика.
Тази година организаторите са добавили специални изпитания за механичните ръце. Роботите трябва да затягат винтове, да отварят бутилки и дори да вземат малки предмети с пинсети.
Според специалисти, цитирани от Reuters, създаването на роботизирана ръка, способна да възпроизвежда точността, чувствителността и сложността на човешката, остава един от най-трудните инженерни проблеми в тази област.
Затова и най-важните резултати от игрите може да се окажат не рекордите на пистата, а способността на машините да се справят с дребните непредвидими проблеми от всекидневието – разместен предмет, неправилно поставен кабел, пропусната стъпка или необходимост да се поправи собствена грешка.
«Само когато може да работи в тези реални ситуации, роботът има истинска стойност. Простото тичане и скачане не повишава ефективността», коментира пред Reuters Ю Чао, главен изпълнителен директор на Lumos Robotics.
От технологично любопитство до стратегическа индустрия
Световните игри са и демонстрация на огромните инвестиции, които Китай прави в роботиката.
Преди около десетилетие подобни състезания в страната са били предимно университетски прояви с експериментални машини. Постепенно обаче роботиката се превръща в стратегически сектор на китайската икономика.
Още през 2014 г. китайският президент Си Дзинпин определя роботиката като «перлата в короната» на съвременното производство. Година по-късно Пекин е домакин на първата Световна конференция по роботика. Следват държавни субсидии, данъчни облекчения за изследователска дейност и програми за финансиране на сектора.
Развитието през последните години е особено бързо. През април 2025 г. в Пекин се проведе първият полумаратон с хуманоидни роботи, при който много от машините падаха, спираха или се нуждаеха от постоянната помощ на инженери. Само година по-късно повече от 100 роботизирани отбора участваха във второто издание, а 47 стигнаха до финала.
Световните игри през 2026 г. се провеждат непосредствено след Световната конференция по роботика в Пекин, където компании представиха около 3000 роботизирани продукта. Според Associated Press Китай вече произвежда по-голямата част от хуманоидните роботи в света, а развитието на сектора все по-често се разглежда и през призмата на технологическото съперничество между Китай и САЩ.
Олимпиада или лаборатория?
Световните игри за хуманоидни роботи лесно могат да бъдат възприети като технологичен спектакъл – роботи тичат, падат, играят футбол, свирят на музикални инструменти и понякога предизвикват повече усмивки, отколкото възхищение.
Но зад зрелището стои доста по-практична цел.
Състезателната среда позволява различни технологии да бъдат проверявани при едни и същи условия. Роботите трябва не просто да изпълняват предварително подготвена демонстрация, а да възприемат околната среда, да вземат решения и да реагират на непредвидени ситуации. В редица дисциплини тази година дистанционното управление от човек е премахнато и машините трябва да действат автономно.
Така своеобразната «олимпиада на роботите» постепенно се превръща в лаборатория за технологии, които един ден могат да намерят място във фабриките, складовете, болниците, хотелите, ресторантите и домовете.
А разликата между първите несигурни стъпки и днешните резултати показва колко бързо се развива областта: през 2025 г. най-бързият робот пробягваше 100 метра за повече от 21 секунди. Година по-късно машините вече слизат под 10.
Засега обаче остава парадоксът, който най-добре описва състоянието на технологията: роботът вече може да бяга по-бързо от световния рекордьор при хората, но поставянето на един обикновен кабел на правилното място все още може да се окаже по-трудната задача.
Източници: Reuters, Associated Press, Beijing Daily/официалният портал на Пекин, Xinhua.
