Страстната седмица е сърцето на годишния православен богослужебен цикъл. Всеки неин ден е врата към евангелско събитие — жив, литургично преживян, а не само исторически отбелязан. Ако трябва да се каже накратко:
-
Велики понеделник — образът на Йосиф Прекрасни, прообраз на предадения и прославен Христос, и проклятието на безплодната смоковница.
-
Велики вторник — великото учителство в Иерусалимския храм: притчите за десетте девици, за талантите, за Страшния съд. «Бдете, защото не знаете нито деня, нито часа.»
-
Велики сряда — жената с алабастъра, помазала Христос с нард, и Юда, договарящ предателството за тридесет сребърника. Обичта и продажността — в едно четиво. Вечерта — последната Литургия на Преждеосвещените дарове.
-
Велики четвъртък — Тайната вечеря, Гетсимания, арестът. Най-наситеният ден.
-
Велики петък — Разпятието и смъртта. Денят без Литургия.
-
Велика събота — тишината на гроба и скритата радост на очакването.
-
Светото Възкресение — нощта, която преобръща всичко.
Тайната вечеря: раждането на Евхаристията
В навечерието на Своите Страсти Христос събира учениците Си в една горна стая в Иерусалим. Това, което се случва там, се е превърнало в основата на целия евхаристиен живот на Църквата.
Първо умива нозете на учениците — жест, който обръща всяка представа за власт и величие:
«И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да умивате нозете.» (Йоан 13:14)
После взема хляб, благодари, преломява и го дава на учениците. После взема чашата. Евангелист Матей предава думите Му така:
«Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.» (Мат. 26:26–28)
С тези думи Христос учредява тайнството Евхаристия — централното тайнство на Православната църква. Евхаристията не е символ и не е възпоменание в обичайния смисъл. Тя е реално присъствие — хлябът и виното не изобразяват, не символизират, а действително стават Тяло и Кръв Христови. Всяка Литургия е Тайна вечеря, случваща се отново и отново, извън времето, в която вярващият не само присъства, но участва.
На същата вечеря Христос произнася Своята първосвещеническа молитва (Йоан 17). После тръгват към Гетсиманската градина, където се моли:
«Отче Мой, ако е възможно, нека Ме подмине тая чаша; обаче не както Аз искам, но както Ти.» (Мат. 26:39)
Общият маслосвет: помазание за цялото тяло Христово
Великочетвъртъшната сутрин в православния храм се отслужва Общият маслосвет — тайнство, което в обичайното си служение е предназначено за болни, но в тази особена форма е отворено за всички вярващи.
Тайнството Елеосвещение (маслосвет) се основава на думите на апостол Яков:
«Болен ли е някой между вас? Нека повика презвитерите на църквата, и те да се помолят над него, като го помажат с масло в името на Господа. И молитвата с вяра ще избави болния, и Господ ще го въздигне; и да е извършил грехове, ще му се простят.» (Як. 5:14–15)
Но Общият маслосвет е по-широк по своя смисъл — той е помазание не само за телесна болест, но и за душевни наранявания, за греховете, за които сме забравили или от които не сме успели да се освободим напълно.
Службата включва седем апостолски четива, седем евангелски четива и седем молитви, след всяка от които свещеникът помазва вярващите с осветен елей — на челото, на бузите, на устните, на гърдите и на ръцете. Числото седем носи символиката на пълнотата и съвършенството.
Осветеният елей в дома
След маслосвета вярващите получават малко осветен елей, с който могат да се помазват вкъщи — при болест, при душевно смущение, при тревога. Употребата е проста и благоговейна: с малко памук или пръст се начертава кръст на челото, гърдите или болното място, придружено от молитва — поне «Господи, помилуй». Осветеният елей не е магическо средство. Той е материален носител на молитвата на Църквата, продължение на тайнството в дома. Може да се помазва болен човек вкъщи, може да се начертае кръст на прага или на стената на дома — знак, че домът е под закрилата на Бога.
Последованието на дванадесетте евангелия
Вечерта на Велики четвъртък православният храм се потапя в полумрак. Вярващите стоят със запалени свещи. Започва Утренята на Страстите Христови — известна като Последованието на дванадесетте евангелия.
Дванадесет евангелски четива, взети от всичките четири евангелисти, проследяват пътя на Христос от Тайната вечеря до погребението Му:
-
Сбогуването с учениците и първосвещеническата молитва (Йоан 13:31–18:1)
-
Гетсиманската молитва и арестът (Йоан 18:1–28)
-
Христос пред Пилат (Мат. 26:57–75)
-
Христос пред Ирод и Пилат (Йоан 18:28–19:16)
-
Носенето на кръста (Мат. 27:3–32)
-
Разпятието (Марк 15:16–32)
-
Думите от кръста (Мат. 27:33–54)
-
Смъртта и погребението (Лук. 23:32–49)
-
Погребението (Йоан 19:25–37)
-
Стражата при гроба (Йоан 19:38–42)
-
Повелението да се пази гробът (Мат. 27:62–66)
-
Явяването на възкръсналия Христос (Марк 16:1–8)
След всяко четиво камбаните бият — толкова удара, колкото е поредният номер на евангелието. Службата е дълга, но времето в нея се усеща по-различно. Свещите в ръцете на вярващите горят, а пламъкът — на много места по традиция — се пази и занася вкъщи като огън от Страстната нощ.
Последованието на дванадесетте евангелия е може би най-внушителната служба в целия православен богослужебен цикъл. В нея Страстите не се разказват — те се случват.
Утре: Велики петък
На следващия ден — Велики петък, наричан още Разпети петък — Литургия не се служи. Христос, Жертвата, е мъртъв. Безмълвието е богослужение само по себе си.
Предстои:
- Царски часове сутринта — четения от пророците, апостолите и евангелистите за Страстите.
- Вечерня с изнасяне на Плащаницата следобед — богато украсената икона на мъртвия Христос се изнася от олтара и се поставя насред храма. Вярващите минават под нея и я целуват.
- Утреня с чина на Погребението вечерта — тържествено шествие с Плащаницата около храма при пеене на погребални тропари.
Велики петък е денят, в който Църквата стои пред кръста и не бърза нито да го обясни, нито да го заобиколи. Тя просто стои. И чака.
