Включването на Национален парк „Пирин“ в списъка на ЮНЕСКО носи ползи за опазването му
Включването на Национален парк „Пирин“ в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО носи големи ползи за опазването и устойчивото развитие на защитената територия, каза за БТА главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин“ Николина Ангелинина при представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“. По думите ѝ международният интерес повишава вниманието към управлението, биологичното разнообразие и мерките за опазване.
Национален парк „Пирин“ се намира в Северен Пирин – най-красивата и посещавана част от планината. Това е най-малкият, но и най-старият национален парк в България – създаден през 1962 г. с цел съхранение на природната красота. Понастоящем неговата територия е близо 40 000 хектара.
През 1983 г. паркът е включен в списъка на ЮНЕСКО, първоначално с 27 000 хектара, а през 2010 г. са добавени още 12 000 хектара. Сега почти цялата му територия е част от световното наследство.
Паркът се отличава с алпийски характер – има над 90 върха над 2500 м, като най-високият е Вихрен – 2914 м. Съдържа 35 циркуса и над 200 планински езера с ледников произход.
В Национален парк „Пирин“ се срещат над 1300 вида висши растения – около една трета от българската флора. Има 18 пирински ендемита и множество балкански и български ендемити.
50% от територията е покрита с гори, 90% от тях – иглолистни. Тук се намира и най-старото дърво в България – Байкушевата мура, на над 1300 години.
Фауната включва над 3000 безгръбначни и 50 вида бозайници, сред които кафява мечка, дива коза и скалният орел – символът на парка, с размах на крилата до 2,2 м.
Много чуждестранни туристи научават за парка именно заради статута му в ЮНЕСКО. Някои от тях специално обикалят обектите от списъка и си отбелязват посетените места.
Гост на събитието беше Здравка Димитрова, ръководител отдел „Връзки с обществеността“ на РИМ – Благоевград.
БТА
