Е. Яковлева
Джон Р. Р. Толкин е роден през 1892 г. в Блумфонтейн, Южна Африка. Когато е на три години, заедно с майка си и по-малкия си брат заминават за Англия. Баща му умира, когато е на 4 години.
В едно от своите последни интервюта той казва:
\\\“Всъщност аз съм хобит, само че те са малки, а аз съм голям. Аз обичам градини, пуша лула, харесва ми здравословната храна. Много обичам гъби; имам обикновено чувство за хумор, което много критици намират за скучно и неинтересно. Лягам късно и късно ставам, когато има възможност. Защо да не съм хобит?\\\“
Ранни години и образование
Мейбъл Толкин, въпреки че едва свързва двата края, прилага много усилия, за да даде на децата си добро образование. В ранна възраст Джон Толкин проявява способности към филология и изучаване на древни езици. По-късно изучава не само латински и древногръцки, но и:
- Древноанглийски
- Средновековен английски
- Англосаксонски
- Френски
- Немски
- Уелски
- Древноисландски
Още като дете, той измисля собствени езици.
Трудности, любов и война
Майката на Толкин умира на 34 години и не успява да дочака успеха му на писател. Преди смъртта си тя поверява момчетата за възпитание на свещеника от Бирмингамската църква – Френсис Морган, благодарение на когото животът на сирачетата се развива успешно.
В ученическите години Джон се влюбва в Едит Брет, което разгневява отец Френсис, който му забранява да се вижда с момичето, докато не навърши пълнолетие. Толкин се съгласява и постъпва в Оксфордския университет. На 21 години той иска ръката на възлюбената си Едит и двамата се женят през 1916 г.
Младият мъж постъпва в офицерски курсове и по времето на Първата световна война се оказва в касапницата на река Сома, една от най-кръвопролитните битки в историята. Толкин намразва войната.
През октомври 1916 г. той заболява от тиф. След като се съвзема, се заема с преподготовка, но се разболява отново. Това време се превръща в „златно“ за творчеството му; в тези години са заложени основите на творчеството му. Когато се чувства добре, Толкин нахвърля основите на своята фантастична епопея.
Академична кариера и световна слава
След войната заедно със семейството си се мести в Оксфорд и започва работа над Всеобщия речник на новия английски език. Скоро Толкин е утвърден за професор.
През деня той се занимава с наука, а вечер разказва на четирите си деца приказки, които се превръщат в повестта „Хобит“. Веднъж ръкописът на професора попада в ръцете на една негова студентка. Тя го прочита и се възхищава от чудната история; предлага на познато издателство да я издаде. Издателите сметнали, че „Хобит“ ще бъде интересна на деца от 5 до 10 години, но аудиторията се оказва по-широка. През 1938 г. произведението на професор Толкин получава престижната награда на вестник „Ню Йорк Таймс“ за най-добра детска книга за годината.
Читателите искат историята да бъде продължена, затова Толкин се заел с „Властелинът на пръстените“. След като са издадени трите тома на епопеята, авторът се събужда световно известен. Книгата четат деца, академици, хипита и домакини, но е най-популярна сред студентските среди. През 60-те години възниква истински култ към професора и толкинистиката.
Последни години и наследство
За съжаление последните години на Толкин преминават в болести. Писателят страда от язва на стомаха, която впоследствие причинява смъртта му. Той умира през 1973 г.
Послепис: Кои са хобитите?
Хобитите в произведенията на Джон Р. Р. Толкин са измислена човекоподобна раса, един от древните народи в неговото Средиземие. Те са централни герои в романа „Властелинът на пръстените“ и в повестта „Хобит“. Толкин описва хобитите като нискорасъл народ, висок около три фута – около 90 сантиметра. Те са способни мигновено да изчезват и безшумно да се движат.
Распер
