В дни на отстъпление и сериозни изпитания за светото Православие, все по-често ставаме свидетели на опити на църковни модернисти за ревизия на светоотеческото предание. Под претекста на «историческа справедливост» и «съвременна етика», либерални богословски кръгове на Запад издигат глас за преразглеждане на боговдъхновеното творчество на св. Йоан Златоуст, обвинявайки «учителя на вселената» в дух на нетърпимост и антисемитизъм. Началото на този западен натиск бе поставено с декларацията «Nostra Aetate» (1965 г.) на Втория ватикански събор, чрез която римокатолицизмът официално се разграничи от реториката на древни отци като св. Златоуст. Пример за гибелните плодове на тази тенденция днес са статиите и изявленията на Световния съвет на църквите (ССЦ), където в последните десетилетия (включително дискусии от 2021–2024 г.) се повдигат въпроси за «преодоляване на антиюдейското наследство в литургията».
Трябва ясно да се подчертае, че прочутите осем слова «Против юдеите» (Adversus Judaeos) не са плод на етническа омраза, каквато модерният свят познава, а на гореща пастирска ревност. В Антиохия на IV век светият отец се е борил за душите на своето паство, за онези «юдаизиращи» християни, които в своето духовно нехайство са смесвали светлината на Христовото Възкресение със сенките на ветхозаветния закон, вече изпълнен и отменен от Христа. За Златоуст истината е една и тя не търпи компромис: Кръстът е единственото спасение!
Съвременните обвинения в «антисемитизъм» са груб анахронизъм. Този термин, роден в секуларния XIX век, е чужд на богословския свят на св. Йоан. Изобличенията на светителя са насочени не срещу човешката личност или народност, а срещу древното духовно упорство и отричането на Месията. Светият отец не призовава към гонения, а към покаяние. Да се съди светителят през призмата на съвременните политкоректни доктрини е не само историческа грешка, но и духовна слепота.
Българската православна църква, в единомислие с цялата Пълнота на Православието, почита св. Йоан Златоуст като велик учител и тълкувател на Свещеното Писание. Всяко посегателство върху неговия авторитет е посегателство върху самата литургична и догматическа основа на Църквата. Ние не можем и нямаме право да «редактираме» светиите, за да угодничим на духа на времето. Словото на Златоуст е камък за препъване само за онези, които търсят земен мир за сметка на небесната истина.
